Имам ли си някой, някой да ме чака,
с прежаднели пръсти да разгръща мрака?
Да ме търси вечер, сутрин да ме крие
и на мен обречен да ми е стихия.
Нямам ли си никой, никой да ме вика,
да е явен белег, тайна под езика?
Никой да ме моли и за мен да грее,
никой да ме гали, светло да се смее.
Никой или някой? Има ли го още
да ме грабне силом във зелени нощи.
Във съня му влюбен все да съм красива,
вярна да му бъда, докато съм жива.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
