Някой
Имам ли си някой, някой да ме чака,
с прежаднели пръсти да разгръща мрака?
Да ме търси вечер, сутрин да ме крие
и на мен обречен да ми е стихия.
Нямам ли си никой, никой да ме вика,
да е явен белег, тайна под езика?
Никой да ме моли и за мен да грее,
никой да ме гали, светло да се смее.
Никой или някой? Има ли го още
да ме грабне силом във зелени нощи.
Във съня му влюбен все да съм красива,
вярна да му бъда, докато съм жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
