някой...
в пустото следи оставя
някой... в тъмното
е мека
крехка светлина
топли длани и остров
далечен
в който искам да се скрия
а няма път...
останал само щрих
от вчера
някой... докоснал ме
топло
с мен в дъжда
повървял
стиснал ръката ми в шепа
с най-красивия глас
прошепнал ми... да
някой...
пътя ми нежно
и мимолетно пресякъл
сълзите отмил
за миг света променил
след топлия вятър
някой...
светъл и мил
като теб...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени