Някой ден
Някой ден от бързане ще пукна,
внезапно ще ми спре сърцето,
в момент, кога нанякъде съм хукнал,
ще се кача без време на небето.
Някой ден с високи обороти,
машинката в гърдите ще прегрее,
и ща - не ща, ще трябва да си ходя,
в забързана минута ще изтлея.
Някой ден със часови недостиг,
кога до дъно пак пришпорил съм юздите,
летящ, в забързания ежедневен порив,
ще изхвърча без време при звездите.
Някой ден - Ех, може би ще имам време,
по улиците бавно и спокойно ще вървя,
ще бъдат много часовете денем,
ще бъде дълга, отпочиваща нощта.
Някой ден, но днеска много бързам,
изписвам бързо тез финални редове,
че времето ми вече свършва,
обострен е недостига от часове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
