Някой ден
Ще ме обичаш някога и ти,
защото аз съм нежна струна,
душата ми копнееща трепти,
а устните ми искат да целуват.
Ще ме обичаш. Аз като сълза
в ръцете ти ще се отроня късно,
попарена от ледена слана,
обичаща, от теб възкръсваща.
Ще ме обичаш - другите не би,
аз с бурята при тебе ще се върна.
Дори от мен жестоко да боли,
дори да не остана дълго.
Ще ме обичаш някога и ти -
сега душата ти е крепост непристъпна,
но времето и камъка руши
и някой ден до тебе ще замръкна...
защото аз съм нежна струна,
душата ми копнееща трепти,
а устните ми искат да целуват.
Ще ме обичаш. Аз като сълза
в ръцете ти ще се отроня късно,
попарена от ледена слана,
обичаща, от теб възкръсваща.
Ще ме обичаш - другите не би,
аз с бурята при тебе ще се върна.
Дори от мен жестоко да боли,
дори да не остана дълго.
Ще ме обичаш някога и ти -
сега душата ти е крепост непристъпна,
но времето и камъка руши
и някой ден до тебе ще замръкна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
