7.10.2008 г., 21:40 ч.
Някой ден
Ще ме обичаш някога и ти,
защото аз съм нежна струна,
душата ми копнееща трепти,
а устните ми искат да целуват.
Ще ме обичаш. Аз като сълза
в ръцете ти ще се отроня късно,
попарена от ледена слана,
обичаща, от теб възкръсваща.
Ще ме обичаш - другите не би,
аз с бурята при тебе ще се върна.
Дори от мен жестоко да боли,
дори да не остана дълго.
Ще ме обичаш някога и ти -
сега душата ти е крепост непристъпна,
но времето и камъка руши
и някой ден до тебе ще замръкна...
защото аз съм нежна струна,
душата ми копнееща трепти,
а устните ми искат да целуват.
Ще ме обичаш. Аз като сълза
в ръцете ти ще се отроня късно,
попарена от ледена слана,
обичаща, от теб възкръсваща.
Ще ме обичаш - другите не би,
аз с бурята при тебе ще се върна.
Дори от мен жестоко да боли,
дори да не остана дълго.
Ще ме обичаш някога и ти -
сега душата ти е крепост непристъпна,
но времето и камъка руши
и някой ден до тебе ще замръкна...
© Геновева Симеонова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
дай Боже...!
прекрасен стих...с обич. -
Прекрасен, тъжен стих!
Геви*! -
Прекрасен стих!Поздрави!
-
Много хубаво ;]
-
Ще си намериш и ти своята вечна половинка, която да е до тебе всяка минута, всеки час, всеки ден, всеки месец, всяка година, просто Завинаги! Браво! Страхотно е! Много ми хареса! Продължавай да пишеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Жива е надеждата за обич!