НЯКОЙ ДЕН
НЯКОЙ ДЕН
Някой ден, в някой час монотонен
ти ще дойдеш – красива и бяла.
Не от плът, а от тягостен спомен,
съхранил тъжен миг на раздяла.
И тогава копнеж неугаснал,
ще ме тласне отново към теб.
Твоят принц е отдавна пораснал,
ала ти си остана дете.
Но все още в душата ми страдна
има късче от твойта душа.
Накъдето край мен да погледна,
аз те виждам в стотици неща:
в красотата на залеза вечер,
в неспокойния дъх на нощта...
Много време, любима, изтече,
но те има в стотици неща:
в цветовете родени напролет,
в тишината и в птичия хор.
Необятните сини простори
съхраниха за мен твоя взор.
Бих желал в някой час монотонен
ти да дойдеш – красива и бяла,
но от плът. Не от тягостен спомен,
съхранил тъжен миг на раздяла.
1994 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
