Ако някой ден вратата в мен отвориш,

към ужаса, към вечния ми хаос,

не бързай със страха ми да се бориш,

а вгледай се и в малкия нюанс.

Знам, че все ще се събуди,

това, което някога приспах

и всички чувства, мисли и подбуди,

ще се родят във най-ужасния ми грях.

Не се плаши - човек човек убива,

това, че себе си ще нараня,

е мисъл скрита зад превзетост,

въздишка на пораснала жена.

Не ме кори, че ти го казах,

не знам защо го споделих,

не че се изплаших или слаба съм,

а май, със тебе, себе си разкрих.