25 авг. 2009 г., 22:53

Някой ден...

893 0 0

Ако някой ден вратата в мен отвориш,

към ужаса, към вечния ми хаос,

не бързай със страха ми да се бориш,

а вгледай се и в малкия нюанс.

Знам, че все ще се събуди,

това, което някога приспах

и всички чувства, мисли и подбуди,

ще се родят във най-ужасния ми грях.

Не се плаши - човек човек убива,

това, че себе си ще нараня,

е мисъл скрита зад превзетост,

въздишка на пораснала жена.

Не ме кори, че ти го казах,

не знам защо го споделих,

не че се изплаших или слаба съм,

а май, със тебе, себе си разкрих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Моцарели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...