Някой ден
В безплътни пътища душата ми се лута,
напипвам с чувства вярната посока,
към теб вървя със плахост на кошута,
но тъй далече си, а липсата... жестока.
Далече си, а чувствам те с тъгата,
скътавам те в сърцето... пътник чакан,
топя се нощем, гледам към вратата,
очаквам да пристигнеш... неочаквано.
Далече си... душата не разбира,
капризничи... не иска да признае,
че от ръцете празни самота извира,
и чака те, обича те и знае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
