Mar 5, 2017, 6:01 PM

Някой ден

  Poetry » Love
602 1 6

 

В безплътни пътища душата ми се лута,
напипвам с чувства вярната посока,
към теб вървя със плахост на кошута,
но тъй далече си, а липсата... жестока.

Далече си, а чувствам те с тъгата,
скътавам те в сърцето... пътник чакан,
топя се нощем, гледам към вратата,
очаквам да пристигнеш... неочаквано.

Далече си... душата не разбира,
капризничи... не иска да признае,
че от ръцете празни самота извира,
и чака те, обича те и знае...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...