Някой ден ще тръгна

Alastor (Аластор)
101 607

13.09.2016 г., 20:34 ч.

Поезия » Любовна

647 0 2

Любимото ми езеро със слънцето играе

сред сенките зелени в миг се крие,

а после иска лято да ни завещае

преди с есенни листа да се покрие.

И пак щастлив съм, нищо, че те няма

музиката на гласа ти ме омайва

и споменът е жив когато бяхме двама

и като отлежало вино ме замайва.

И знам, че някой ден ще тръгна

по пътя ти далечен до морето

и болката до корен ще изтръгна

дълбоко скрита някъде в сърцето.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.