Любимото ми езеро със слънцето играе
сред сенките зелени в миг се крие,
а после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
И пак щастлив съм, нищо, че те няма
музиката на гласа ти ме омайва
и споменът е жив когато бяхме двама
и като отлежало вино ме замайва.
И знам, че някой ден ще тръгна
по пътя ти далечен до морето
и болката до корен ще изтръгна
дълбоко скрита някъде в сърцето.
© Аластор All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
