Sep 13, 2016, 8:34 PM

Някой ден ще тръгна 

  Poetry » Love
704 0 2
Любимото ми езеро със слънцето играе
сред сенките зелени в миг се крие,
а после иска лято да ни завещае
преди с есенни листа да се покрие.
И пак щастлив съм, нищо, че те няма
музиката на гласа ти ме омайва
и споменът е жив когато бяхме двама
и като отлежало вино ме замайва.
И знам, че някой ден ще тръгна
по пътя ти далечен до морето
и болката до корен ще изтръгна
дълбоко скрита някъде в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор All rights reserved.

Random works
: ??:??