Sep 13, 2016, 8:34 PM

Някой ден ще тръгна 

  Poetry » Love
657 0 2

 

 

Любимото ми езеро със слънцето играе

сред  сенките зелени в миг се крие,

а  после иска лято да ни завещае

преди с есенни листа да се покрие.

 

И пак щастлив съм, нищо, че те няма

музиката на гласа ти ме омайва

и споменът е жив когато бяхме двама

и като отлежало вино ме замайва.

 

И знам, че някой ден ще тръгна

по пътя ти далечен до морето

и болката до корен ще изтръгна

дълбоко скрита някъде в сърцето.

 

 

© Аластор All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??