4.12.2008 г., 9:35

Някой, който принася думи

1.1K 0 11

Той разхожда белия слон на думите
и поиска ли - го разсипва на сняг.
Той си отглежда селца - пълнолуния 
по дюлите и лозята.
Той нежно насочва пасажите
бляскави, ненадейни думи
и превръща всеки скучен пейзаж
              в  колие от лагуни.
Той носи дълбоко думите - в коша,
който е под сърцето.
Пуска ги навън като нещо,
което е гранитено крехко.
Пуска ги навън като нещо,
което е нож и рана.

 Някой, който принася думи -
        небето с тях  храни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...