Marrta (Дора)
39 405
4.12.2008 г., 9:35 ч.

Някой, който принася думи 

  Поезия » Любовна
792 0 11

Той разхожда белия слон на думите
и поиска ли - го разсипва на сняг.
Той си отглежда селца - пълнолуния 
по дюлите и лозята.
Той нежно насочва пасажите
бляскави, ненадейни думи
и превръща всеки скучен пейзаж
              в  колие от лагуни.
Той носи дълбоко думите - в коша,
който е под сърцето.
Пуска ги навън като нещо,
което е гранитено крехко.
Пуска ги навън като нещо,
което е нож и рана.

 Някой, който принася думи -
        небето с тях  храни.

 

© Дора Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • dar4e_to, аз благодаря!
  • Поздрави, Наталия!

    Вранке, благодаря!

  • СТРАХОТНО!!!
  • поздрав за стиха ...!!!!!!!!!!!!!!!
  • jantreya, написаното остава все пак, а времето решава кое ще остане наистина и ще се нарече "поезия", ние сме малки да решаваме, нали така
    Благодаря!

    laska, поздрави!
  • оригинално
    хареса ми!
  • "Той носи дълбоко думите - в коша,
    който е под сърцето."
    Красиво и вярно!
    Много ми хареса написаното от теб!
    (опитвам да избегна думичката поезия)
  • Доре, писано е по конкретен повод, инспирирано от конкретни думи, но с времето ми звучи универсиализирано - за всеки, който има благородно отношение към думите, опитвам да избегна думичката "поет" - просто някой, който принася думи
  • ТОЙ е (във) всеки един от нас...

    Доренце*
  • Да, нечии думи са точно такива Онези думи - като че плът, като че острие

    Хубав ден, Павли! Такава ненадейна пролет през декември вчера и днес

  • "Гранитено крехко като нож и рана" - страшно! И точно, и въздействащо!
Предложения
: ??:??