10.10.2007 г., 22:46 ч.

Някой все пак ме обича... 

  Поезия
672 0 14
 

И отново се давя в кръвта си,

тя е още сравнително топла...

Без да зная къде съм, какво съм...

с лекота пренебрегвам живота...


И отново се давя в кръвта си...

И я пия, и я плюя, и мразя

за това, че след толкова болка

твоя образ все още пази...


И отново се давя в кръвта си...

Тя на вкус днес е малко различна.

Отработена, не опазена...

Някак - блудкаво лирична...


И отново се давя в кръвта си...

а на нея въобще не й пука.

Ту разлива се, ту разпръсква се,

ту наднича през грешна пролука...


И отново се давя в кръвта си

и не зная къде да я сложа...

Пиша стихове до втръсване,

ненужно много, неоправано лоши...


И отново се давя в кръвта си...

Тя плацика се, пише в учудване

отговор на литературен въпрос:

„За оцеляването по време на влюбване???"


И отново се давя в кръвта си,

а когато тя все пак се свърши,

ще започна да пиша проза,

което ще ме довърши...


Ще си спомням тогава кръвта си,

давила ме някъде, някога...

когато те търсех в света си,

от който непрекъснато бягаше...


И отново, без въпроси

ще ми върне „онова"... момиче

някой, който точно мен носи

в кръвта си и... ме обича!

© Цвети Пеева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??