Някой все пак ме обича...
И отново се давя в кръвта си,
тя е още сравнително топла...
Без да зная къде съм, какво съм...
с лекота пренебрегвам живота...
И отново се давя в кръвта си...
И я пия, и я плюя, и мразя
за това, че след толкова болка
твоя образ все още пази...
И отново се давя в кръвта си...
Тя на вкус днес е малко различна.
Отработена, не опазена...
Някак - блудкаво лирична...
И отново се давя в кръвта си...
а на нея въобще не й пука.
Ту разлива се, ту разпръсква се,
ту наднича през грешна пролука...
И отново се давя в кръвта си
и не зная къде да я сложа...
Пиша стихове до втръсване,
ненужно много, неоправано лоши...
И отново се давя в кръвта си...
Тя плацика се, пише в учудване
отговор на литературен въпрос:
„За оцеляването по време на влюбване???"
И отново се давя в кръвта си,
а когато тя все пак се свърши,
ще започна да пиша проза,
което ще ме довърши...
Ще си спомням тогава кръвта си,
давила ме някъде, някога...
когато те търсех в света си,
от който непрекъснато бягаше...
И отново, без въпроси
ще ми върне „онова"... момиче
някой, който точно мен носи
в кръвта си и... ме обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвети Пеева Всички права запазени
