С моята тъга ти бъди,
не ме оставяй сам с нея.
Искаш животът ми да продължи,
но как, щом за тебе аз живея!
Да, все те търся и те искам,
a не съм това, което заслужаваш.
С любовта ми, дори да те притискам,
недей ти да съжаляваш!
Извинявай, че за теб тупти сърцето,
че от твоя поглед аз немея.
Съжалявам, че във мен показва се детето,
щом очите ти съзрея.
Но нека някога, някъде - във хубав ден
една усмивка подари ми.
Просто ела, седни до мен
и, че те обичам, прости ми!
© Петър Всички права запазени