21.08.2009 г., 12:32

Някъде с усмивка

581 1 0

С моята тъга ти бъди,
не ме оставяй сам с нея.
Искаш животът ми да продължи,
но как, щом за тебе аз живея!

Да, все те търся и  те искам,
a не съм това, което заслужаваш.
С любовта ми, дори да те притискам,
недей ти да съжаляваш!


Извинявай, че за теб тупти сърцето,
че  от твоя поглед аз немея.
Съжалявам, че във мен показва се детето,
щом очите ти съзрея.


Но нека някога, някъде - във хубав ден
една усмивка подари ми.
Просто ела, седни до мен
и, че те обичам, прости ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...