Някъде в моите очи
Не стъпвам по земята,
дете съм на ефира,
кръщелница на Луната,
невъзможна за намиране.
Живея из хоризонти,
преливам се в зората,
понякога събирам отломки,
понякога рисувам по водата.
И ако не ти изглеждам тъй магична,
друг образ за съня си намери.
Аз търся този, който в душата ми наднича
и вижда безкрая, някъде в моите очи.
06.03.2014 г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
