6 мар. 2014 г., 17:40

Някъде в моите очи 

  Поэзия
507 0 1
Не стъпвам по земята,
дете съм на ефира,
кръщелница на Луната,
невъзможна за намиране.
Живея из хоризонти,
преливам се в зората,
понякога събирам отломки,
понякога рисувам по водата.
И ако не ти изглеждам тъй магична,
друг образ за съня си намери.
Аз търся този, който в душата ми наднича
и вижда безкрая, някъде в моите очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Все права защищены

Предложения
: ??:??