3.05.2023 г., 6:53  

Някъде в нощта

752 0 0

Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.

 

С молитва те мрака постилят,
кат черга по земята,
буен пламъкът не стихва,
а сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва,
зората с багрите си целува полята.

 

Някъде в нощта,
в унисон с брега морски и бледен,
духа вятъра студен,
лее се дъжд, обсипва почвата с тъга,
пърха булото на светлината.

 

Птиците политат към неистов спомен, вълшебен,
душите си да изчистят, детски мир да посеят,
света обсебен да избистрят, чедата свои да прегърнат,
с крилете си да ги притиснат,
и към бъднините в пролетния разцвет,
мира на гръб да понесат, да спазят тоя завет.


Някъде в нощта,
лилии по реката се поклащат леко в глуха тишина.
Искрици угасват под воала на сенчести слова,
а пръстта шумяща, и пепелта лютива, обагрена от свода небесен
и природата любяща, тъй повяват живота наш към вечността.

 

Трепне нощта,
реколтата расте и изпълва полята,
кат картина вселената нашарва трепетно лозята.
И дъжда дълго да вали, в шепот ритмично мълви,
песен нежно изпълнява, тъй приказно звъни,
излива се по равнините, процъвтява и скалите троши.

 

Някъде в нощта,
гдето смърт и живота се пресичат,
и безропотните стволи попиват съня от полята,
тлеят там сенките в мъглата, там гдето нежни стъблата,
обсипани от дъжда изграждат листата.

 

Трепне нощта,
окъпани в росата, храстите шумтят като есенни листа,
небето е обсипано с мъниста,
ята от птици прелитат над жарки планини,
звездите мълвят стихове, и палят утринната искра.
Изгрява ден, зреят градини, а птиците намират нова земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...