Някъде в нощта,
сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят към самота.
Следвайки лунните лъчи към дърветата, бухали,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те мрака постилят,
кат черга по земята,
буен пламъкът не стихва,
а сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва,
зората с багрите си целува полята.
Някъде в нощта, ...