Някъде във времето
НЯКЪДЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
Паднах безплътна в бездната на времето.
Без дъх стоя на дъното, а в мен се губят дните и нощите,
в които летях над сивите улици.
Губят се датите, в които живях, в които бях АЗ.
Губят се спомените, които ме караха да живея и да вярвам в живота.
Губи се смисълът на вечния, неизброден път.
Губят се сенките, картините, звуците, дори цветовете.
Губят се последните мисли, последният поглед - въздишката, останала нечута.
Губя се и аз.
Застинала на дъното, където паднах някога безплътна и
изчезнах във времето...
Ще се върна НЯКОГА!!
НЕКА ИМА НАДЕЖДА...
12.06.2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недка Григорова Всички права запазени
