23.11.2007 г., 11:59 ч.

Някъде във времето 

  Поезия
1207 0 8

         НЯКЪДЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Паднах безплътна в бездната на времето.

Без дъх стоя на дъното, а в мен се губят дните и нощите,

в които летях над сивите улици.

Губят се датите, в които  живях, в които бях АЗ.

Губят се спомените, които ме караха  да живея и да вярвам в живота.

Губи се смисълът на вечния, неизброден път.

Губят се сенките, картините, звуците, дори цветовете.

Губят се последните мисли, последният поглед - въздишката, останала нечута.

Губя се и аз.

Застинала на дъното, където паднах някога безплътна и

изчезнах във времето...

Ще се върна НЯКОГА!!

НЕКА ИМА НАДЕЖДА...

12.06.2004

© Недка Григорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??