Nov 23, 2007, 11:59 AM

Някъде във времето 

  Poetry
1178 0 8

         НЯКЪДЕ ВЪВ ВРЕМЕТО

Паднах безплътна в бездната на времето.

Без дъх стоя на дъното, а в мен се губят дните и нощите,

в които летях над сивите улици.

Губят се датите, в които  живях, в които бях АЗ.

Губят се спомените, които ме караха  да живея и да вярвам в живота.

Губи се смисълът на вечния, неизброден път.

Губят се сенките, картините, звуците, дори цветовете.

Губят се последните мисли, последният поглед - въздишката, останала нечута.

Губя се и аз.

Застинала на дъното, където паднах някога безплътна и

изчезнах във времето...

Ще се върна НЯКОГА!!

НЕКА ИМА НАДЕЖДА...

12.06.2004

© Недка Григорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??