12.02.2009 г., 19:33

Няма!

719 0 0
Един ден човекът ми каза:
"Братко, животът е прекрасен, нали?!''
А аз стоях там, в очите със сълзи,
мълчах и простовато аз гледах.

Мина време, човекът отново дойде,
преди да отвори уста, аз го спрях:
"Отговор имам!"
Крачих, крачих и почнах да кимам.

"Животът ме уби,
бавно, тихо, с меки възглави,
животът с мене се гаври,
леко, меко, постепенно ме дави,
бях всичко, сега съм обвивка.
Животът взе любовта ми,
прокара я той през калта,
и я върна ненужна, малка и тъжна,
лъжа и измама, твойто име - Жена.
Животът ме лъга. Да, не крия това,
надежди ми даде, тъй много -
натика ме в дупка и ми сложи окови.
Няма живот! Няма любов! Няма радост за мен!
Да, така е - животът е тежък!"

Един ден на човека аз казах:
"Братко, животът е прекрасен, нали?!"
Той стоеше там в очите със сълзи,
мълчеше и простовато гледаше нещо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...