12.02.2009 г., 19:33 ч.

Няма! 

  Поезия » Друга
556 0 0
Един ден човекът ми каза:
"Братко, животът е прекрасен, нали?!''
А аз стоях там, в очите със сълзи,
мълчах и простовато аз гледах.

Мина време, човекът отново дойде,
преди да отвори уста, аз го спрях:
"Отговор имам!"
Крачих, крачих и почнах да кимам.

"Животът ме уби,
бавно, тихо, с меки възглави,
животът с мене се гаври,
леко, меко, постепенно ме дави,
бях всичко, сега съм обвивка.
Животът взе любовта ми,
прокара я той през калта,
и я върна ненужна, малка и тъжна,
лъжа и измама, твойто име - Жена.
Животът ме лъга. Да, не крия това,
надежди ми даде, тъй много -
натика ме в дупка и ми сложи окови.
Няма живот! Няма любов! Няма радост за мен!
Да, така е - животът е тежък!"

Един ден на човека аз казах:
"Братко, животът е прекрасен, нали?!"
Той стоеше там в очите със сълзи,
мълчеше и простовато гледаше нещо...

© Атанас Къшев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??