Един ден човекът ми каза:
"Братко, животът е прекрасен, нали?!''
А аз стоях там, в очите със сълзи,
мълчах и простовато аз гледах.
Мина време, човекът отново дойде,
преди да отвори уста, аз го спрях:
"Отговор имам!"
Крачих, крачих и почнах да кимам.
"Животът ме уби,
бавно, тихо, с меки възглави,
животът с мене се гаври,
леко, меко, постепенно ме дави, ...