Очи, лице, сърце... как да те опиша?
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.
Но знам че си там, все някъде там,
усещам и знам, че мислиш за мен.
Но дали си реална или измислих те сам,
не знам, но си с мен всеки мой ден...
Посветено на Вилияна (viliana_popova)
© Борислав Попов Всички права запазени