15 окт. 2008 г., 15:21

Няма

1.1K 0 1

Очи, лице, сърце... как да те опиша?
Не знам дори как бих те назовал?
Може би Момичето... това, с което дишам,
което никога дори не съм видял.

Но знам че си там, все някъде там,
усещам и знам, че мислиш за мен.
Но дали си реална или измислих те сам,
не знам, но си с мен всеки мой ден...

Посветено на Вилияна (viliana_popova)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти!Ти си първият човек, който ми посвещава стих и не знам..нямам думи просто...Не знам дали е достатъчно да ти подаря свойто скромно Благодаря...Поздравчета и едно голяяямооо ГУШ!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...