1.03.2017 г., 23:12

Няма

908 1 3

Тръгвам си. Така поиска ти.
Може би без мен ще си щастлива?
С някой друг дано ти провърви!
Вечер някой друг ще те приспива!

Сутрин ще те буди със кафе,
ще целуне твоите клепачи!
А самотно моето сърце
някъде далеч от теб ще плаче!

Не! Обидата не ми тежи,
но без тебе празна е душата!
Всичко с времето ще преболи
но не ще да преболи лъжата!

Винаги ще те обичам, знай!
В мислите си аз ще те прегръщам!
Ти на любовта ни сложи край
и сега сълзите си преглъщам!

Тежко е когато любовта
си остане тъй, несподелена
и останеш сам-самин в нощта!
Най-самотен в цялата вселена!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета! Радвам се, че ви харесват моите стихове! А защо не публикувах и аз не знам! В един момент даже бях забравил за сайта когато наскоро търсех такъв подобен попаднах на " Откровения " и ми хареса / отново както и първият път / Видях, че имам регистрация и се задействах веднага! Ще пускам доста често вече надявам се. И ще се радвам да ви доставям удоволствие с моите стихотворения! Приятно ми е, се, че не сте ме забравили! Благодаря ви! Желая ви успех и лека и романтична вечер!
  • Красиво описана тъга, хареса ми.
  • А ти пет години защо не публикува, ами чак сега? Честит ти дебют тук.
    Великолепен стих. Болящ и истински. Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...