Няма да бъдем ни миг като другите
Няма ги вече безсмъртните залези.
Вчера издъхна и Царят на лудите.
Спомена свиден в сърцето си пазиш ли,
или забрави - и ти като другите?
Виж си очите - звезди незагледани.
Плачеш ли още по пътя на мъчното?
Двойката гълъби някой разстреля ги.
Шум от криле ще оглася отвъдното.
Тука, отляво, от гняв заприличал си
сякаш досущ на машина стоманена.
Някой проклел те е на необичане
или ти сам разрешил си промяната?
Спри! Не заспивай! Умират слънцата ни,
същите, дето в небето изпросихме.
Ако спасим с малко нежност сърцата си,
може би с теб ще потичаме боси,
и ще ги има безсмъртните залези.
Пак ще се срещнем и с Царя на лудите.
Спомена свиден с усмивка запазим ли,
няма да бъдем ни миг като другите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
