10.02.2008 г., 15:10

Няма да е лесно...

1.4K 0 4
                              Няма да е лесно...

Изплаших се да не изгубя Вярата
във Бог и във човешкото у него.
И с риск да се окажете предатели,
се вглеждам във очите ви с надежда.
С надежда да открия там забравено
предчувствие за споделена нежност;
С надеждата от шепата познати
поне един приятел да намеря.
Ще го измисля даже, ако трябва,
но няма да си дам току-тъй вярата
във Бог и във човещината!
Ще го измисля щур и откровен!
До болка, непресмятащо обичащ!
Ще го измисля, варвайте, до мен
и няма да ни е самотно в Нищото.
Ще го измисля толкова добър,
че чак на него да му се хареса...
И току-виж решил,  че май си струва
да сподели подобна авантюра
и да опита пак да е Човек.
И мисля... Зная! Вече двамата
ще можем да опазим Вярата
във Бог и във човешкото у него!

Да! Знам, че няма да е лесно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...Поздравявам те за чувствения стих -аз го преживях в действителност..
  • Измисляй... С думи го извайвай.
    А после подари му и сърце.
    И нека да е и пламтящо, и туптящо,
    във унисон - със твоето - да бият те.
    Душа му подари. И я закриляй
    от вихри във човешкия живот.
    Духа му наградИ с неземна сила
    и вярата си в Бог му посвети.
    А после заедно повярвайте
    във силата на Господ. И мечти
    рисувайте, извайвайте...
    Човекът цял живот към тях се все стреми.

    Да, няма да е лесно... Но опитай!
    Със diva_roza ти го накичи.
    Бъди приятел. И не питай
    кога и колко теб ще те боли.

    Поздравления за хубавия ти стих и за благородната идея, Миме!

  • Никога не отказвам приятелство
  • "...но тъй като няма търговци на приятели , хората вече нямат приятели .Ако искаш приятел...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...