10 февр. 2008 г., 15:10

Няма да е лесно...

1.4K 0 4
                              Няма да е лесно...

Изплаших се да не изгубя Вярата
във Бог и във човешкото у него.
И с риск да се окажете предатели,
се вглеждам във очите ви с надежда.
С надежда да открия там забравено
предчувствие за споделена нежност;
С надеждата от шепата познати
поне един приятел да намеря.
Ще го измисля даже, ако трябва,
но няма да си дам току-тъй вярата
във Бог и във човещината!
Ще го измисля щур и откровен!
До болка, непресмятащо обичащ!
Ще го измисля, варвайте, до мен
и няма да ни е самотно в Нищото.
Ще го измисля толкова добър,
че чак на него да му се хареса...
И току-виж решил,  че май си струва
да сподели подобна авантюра
и да опита пак да е Човек.
И мисля... Зная! Вече двамата
ще можем да опазим Вярата
във Бог и във човешкото у него!

Да! Знам, че няма да е лесно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миш Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...Поздравявам те за чувствения стих -аз го преживях в действителност..
  • Измисляй... С думи го извайвай.
    А после подари му и сърце.
    И нека да е и пламтящо, и туптящо,
    във унисон - със твоето - да бият те.
    Душа му подари. И я закриляй
    от вихри във човешкия живот.
    Духа му наградИ с неземна сила
    и вярата си в Бог му посвети.
    А после заедно повярвайте
    във силата на Господ. И мечти
    рисувайте, извайвайте...
    Човекът цял живот към тях се все стреми.

    Да, няма да е лесно... Но опитай!
    Със diva_roza ти го накичи.
    Бъди приятел. И не питай
    кога и колко теб ще те боли.

    Поздравления за хубавия ти стих и за благородната идея, Миме!

  • Никога не отказвам приятелство
  • "...но тъй като няма търговци на приятели , хората вече нямат приятели .Ако искаш приятел...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...