16.08.2013 г., 20:00

Няма да разбереш тази есен

683 0 0

Като дете ще подскачам в дъжда.

Там, при червената къща с дървените капаци,

Ще те чакам и не ще забравям какво ми обеща.

Обеща ми, че няма да ми е студено зимата.

 Ръце по мен нежно ще се спускат, ще топлят душата ми.

Не плача, а се усмихвам. Ти си моята промяна. Ти си моето бъдеще.

Ела, Есен! Аз те чакам.

Там, при червената къща с дървената стряха и многото цветя. 

Помниш я, нали? 

Не ме подминавай, не ме забравяй...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дениз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...