Няма да разбереш тази есен

denizera (Дениз)
17 10

16.08.2013 г., 20:00 ч.

Поезия » Друга

448 0 0

Като дете ще подскачам в дъжда.

Там, при червената къща с дървените капаци,

Ще те чакам и не ще забравям какво ми обеща.

Обеща ми, че няма да ми е студено зимата.

Ръце по мен нежно ще се спускат, ще топлят душата ми.

Не плача, а се усмихвам. Ти си моята промяна. Ти си моето бъдеще.

Ела, Есен! Аз те чакам.

Там, при червената къща с дървената стряха и многото цветя.

Помниш я, нали?

Не ме подминавай, не ме забравяй...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.