16 авг. 2013 г., 20:00

Няма да разбереш тази есен

682 0 0

Като дете ще подскачам в дъжда.

Там, при червената къща с дървените капаци,

Ще те чакам и не ще забравям какво ми обеща.

Обеща ми, че няма да ми е студено зимата.

 Ръце по мен нежно ще се спускат, ще топлят душата ми.

Не плача, а се усмихвам. Ти си моята промяна. Ти си моето бъдеще.

Ела, Есен! Аз те чакам.

Там, при червената къща с дървената стряха и многото цветя. 

Помниш я, нали? 

Не ме подминавай, не ме забравяй...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дениз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...