Като дете ще подскачам в дъжда.

Там, при червената къща с дървените капаци,

Ще те чакам и не ще забравям какво ми обеща.

Обеща ми, че няма да ми е студено зимата.

 Ръце по мен нежно ще се спускат, ще топлят душата ми.

Не плача, а се усмихвам. Ти си моята промяна. Ти си моето бъдеще.

Ела, Есен! Аз те чакам.

Там, при червената къща с дървената стряха и многото цветя. 

Помниш я, нали? 

Не ме подминавай, не ме забравяй...