Няма да се промениш
... Виждам как зрението ми гори, усещам как спомените ми избледняват с времето...
Вратата се отваря.
Стон на хладни думи.
Ти не знаеш...
Вратата се затваря.
Вопъл за отмяна.
Аз копнея...
Писък и закана.
Утре? Днеска?
... просто няма...
Пустош, тъмнина.
Ах, любов пияна...
Сърцето се вслуша,
открива,
желае,
мечтае,
умира...
Не вярвах,
не мислих,
не питах...
И ти не видя,
а тя почувства...
Сълза. Убита надежда.
Аз... аз стоя
в мрака забранена...
Проси ми душата
за утеха
и крещя:
"Бягай! Няма да се промениш!"
Оставяш нежно цвете
наранено, огорчено.
Гониш простата мечта.
Виниш ме за това.
Пълзя към вечна пропаст.
Труп на сълзи се радва.
А маковете черни...
и те за теб умряха...
И отново...
и пак...
и пак...
и пак...
Пак към мен летиш...
Пак за мен гориш...
Защо ли?...
защото няма да се промениш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мечтателка Всички права запазени