Няма да спра!
Няма да спра!
На Чо, с благодарност!
Ще продължавам аз да пиша,
върху белите листа да плача…
Да искам да съм бяла птица
в мастилото, копнеещо да се изцапа…
Не ме съдете строго, хора!
Усмивка тъжна, поглед влажен…
Нима и вий не сте като актьора,
от овациите да се чувства важен?!
Как натъжавате ме само,
когато с думи стреляте лукаво!
Когато вместо силно рамо,
подписвате с едно умряло „Браво“!
И знайте, че когато пиша,
светът завърта се обратно…
Душата сякаш въздух диша
и получавам щастие безплатно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
Честито Рождество, Вероника! Благодаря за подкрепата!
