Няма да спра!
На Чо, с благодарност!
Ще продължавам аз да пиша,
върху белите листа да плача…
Да искам да съм бяла птица
в мастилото, копнеещо да се изцапа…
Не ме съдете строго, хора!
Усмивка тъжна, поглед влажен…
Нима и вий не сте като актьора,
от овациите да се чувства важен?!
Как натъжавате ме само,
когато с думи стреляте лукаво! ...