27.11.2014 г., 18:55

Няма да съм сам

445 0 0

Няма да съм сам

О, никога аз няма да остана сам
на скуката във празното пространство,
защото Микрокосмосът ми е голям,
а той е моето  пространство.

И винаги ще съм в очите си голям...
Дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм
са по-немирни даже от момчета...

Защото  моите Галактики са без предел,
а Орбитите им - неизброими!
Аз мислите си като птици съм повел,
а те до болка са - неукротими!
    16.04.1975 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...