О, никога аз няма да остана сам
на скуката във празното пространство,
защото Микрокосмосът ми е голям,
а той е моето пространство.
И винаги ще съм в очите си голям...
Дори на най-далечната планета,
защото всичките светци на моя храм
са по-немирни даже от момчета...
Защото моите Галактики са без предел,
а Орбитите им - неизброими!
Аз мислите си като птици съм повел,
а те до болка са - неукротими!
16.04.1975 г. София
© Христо Славов Всички права запазени