23.01.2009 г., 21:06

Няма икони със сини очи

2.2K 0 14
отдавна тръгнах да живея другия
във изтънялата ми самоличност
затуй ще лъжа
                       и ще я обичам
докато тази едновременност ме свие

във синьото око на всяка Майка
родила син без свръхестествени способности
ще слушам
                 няма да говоря
достатъчно ми е че се измислих -

объркано земетресение -
мъгла в ръцете на удавника
убиец щом напусне епицентъра
началото
              и краят
                          на камбаната

ще лъжа
             и ще я обичам
и нищо че се движи под небето
не както всичките приумици за вечност
защото вечността изключва зимата

и лятото
             и корабът в Созопол
                                        парчетата от жълтата й рокля
и спорът има ли го времето
преди да си я спомням

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...