Jan 23, 2009, 9:06 PM

Няма икони със сини очи

  Poetry » Love
2.2K 0 14
отдавна тръгнах да живея другия
във изтънялата ми самоличност
затуй ще лъжа
                       и ще я обичам
докато тази едновременност ме свие

във синьото око на всяка Майка
родила син без свръхестествени способности
ще слушам
                 няма да говоря
достатъчно ми е че се измислих -

объркано земетресение -
мъгла в ръцете на удавника
убиец щом напусне епицентъра
началото
              и краят
                          на камбаната

ще лъжа
             и ще я обичам
и нищо че се движи под небето
не както всичките приумици за вечност
защото вечността изключва зимата

и лятото
             и корабът в Созопол
                                        парчетата от жълтата й рокля
и спорът има ли го времето
преди да си я спомням

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....