Няма име...
Да нарисувам вятъра и утрото,
със аромата на цветята.
И слънцето, разпалило деня ти,
но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!
Ще ти сбера букет от диви теменуги,
и ще опитам да разлея във очите ти дъгата.
Небето ще е със криле на пеперуда,
но... устните ти, устните ти как да нарисувам?!
Денят ти ще прилича на хвърчило,
а връзките ще стискаш във ръката...
И облаците – птици лекокрили,
във огнен вихър пак ще те понасят.
По пладне сенките са кръгли нули,
а вятърът сънливо ще ти шепне,
във сладка дрямка пак ще те унася...
А... устните ти, устните ти как да ги усетя?!
И залезът ще ти напомня топлото огнище,
и дъхавия хляб, и ненапитата ми стомна.
За любовта ни май Луната само помни...
А ... устните ти, устните ти ме изгарят още!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
