27.10.2010 г., 19:55

Няма име

1.1K 0 1

        Без име
И аз, родена в мрак,
в мрак живея
като слепец в тъмнина.
Но в мрак не ще умра!
Защото една звезда
пътя ми огрява.
На небосвода ярка е тя
и в деня ще блести до смъртта.
И живот след живота,
и смърт след смъртта,
и мисли, и грях...
          ***
Грешен свят,
грешни гарвани кръжат
и безцветност, обляна в смях.
          ***
И сън и блян в една мечта,
мечта, отнесена след смъртта.
И прах при прахта,
пръст при пръстта,
пепел при пепелта.
            ***
И слепците в мрак живеят,
краят им е звезден прах.
И думите ми свършват
в сетния ми крах!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...