Няма име...

Да! Няма име! Ти го измисли?!!

Да, вещица съм! А до мен казана ври

и чудно ми е как да го подправя?

Дали пък с моите копнежи и мечти?

Или дали пък твоите брътвежи да добавя?!

Тук твойте епитети нямат край.

Защо ли станах вещица?

 Познай!

Защото зла съм по природа?

Или лъжите ти (оооо, нямат, нямат край)

 и няма начин да излязат те на "чиста вода"?

Мдааааа, тук дилемата е зла!

 Не ни долюбва даже на хартия!

 Дали да продължа да бъда вещицата аз?

Или по злата си душа да те разкрия?!

Тук няма да излъчим победител. Медалист?

А просто си разказваме история.

Макар се питам на кого е нужна тя?

Или след време  ще я пеем пред "Астория".

Две сиротни, немилостни души!

(А преди време се обичахме безкрайно)...

Сега сме... Ти  и някъде там... Аз.

Самотни и изгубени, и болни до безкрайност!