enigmaaz
21 резултата
Поколения: монолог
Съдби, съдба и карма... Само времето минава.
Неумолимо , непреклонно - не прощава.
Уж млад си - покоряваш върхове,
след време, ето ти причини две:
умора, пак умора и обезсърчение, ...
Неумолимо , непреклонно - не прощава.
Уж млад си - покоряваш върхове,
след време, ето ти причини две:
умора, пак умора и обезсърчение, ...
1K
2
Защо ли плачат те?
Нощта зад тъмните прозорци се спотайва,
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се: ...
мъглата се е скарала с дъжда...
За нещо родно, но далечно свещи плачат,
отронвайки по пареща сълза.
И питаш се: ...
1K
4
Аз съм някъде там...
Усмихни се на слънцето, когато то те погали с топлите си лъчи - аз му дадох от моята топлина! Остави вятъра да те докосне, защото чрез него аз галя страните ти, роша косите ти, докосвам те чрез него! Разпери широко ръце и прегърни света, защото аз съм някъде там и също те прегръщам и ти се усмихвам! ...
1.2K
1
Сама ще си напиша епитаф!
Кой знае, или Съдбата нареди да се родя?
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
Сега уж Господ разполага с нея?
Не мога доброволно да умра,
а питат ли ме искам ли така аз да живея?!
И тъй ли аз ще влача тягостните дни, ...
900
Катя... моята Катя, липсваш ми!
Едно сърце за теб тупти
във тежестта на тишината
и ако си самотен ти,
недей оставя тъмнината
да влезе в твоето сърце, ...
във тежестта на тишината
и ако си самотен ти,
недей оставя тъмнината
да влезе в твоето сърце, ...
1.1K
2
Пустош
Безсънни нощи, въздух тежък, застоял.
Часовникът тиктака неуморно тихо, времето е сякаш спряло.
Навън е мрак, тук-там проблясваща звезда,
надвисналите облаци оглеждат се във застоялата вода.
Излизам вън, поглеждам в тъмнината и сякаш ...
Часовникът тиктака неуморно тихо, времето е сякаш спряло.
Навън е мрак, тук-там проблясваща звезда,
надвисналите облаци оглеждат се във застоялата вода.
Излизам вън, поглеждам в тъмнината и сякаш ...
1.3K
3
Диалог (сърце и ум)
- Любов?! - Това е чудо! - тъй сърце ми рече.
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...
- Какво???! - акълът ми просъска - Стига вече!
- Забрави ли и болката, и самотата, измяната,
и прочие, и тъй нататък? Помни как страда!
И разбитите илюзии помни, ...
1.8K
9
Място за мен?
Съдбата ме доведе тук - в чуждата Родина,
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...
далеч останаха приятелки, познати и роднини...
Езикът беше чужд и хора чужди,
заети всички те със своите си нужди.
Различна си - ми казаха - затуй си някак странна. ...
1.5K
2
Размисъл
Надвиснало небе пролива тихо дъжд
и сумрак сив покрива всичко с влажно наметало,
светът застива - сякаш спира отведнъж,
денят полека си отива, идва на нощта начало.
Самотна свещ отронва пареща сълза, ...
и сумрак сив покрива всичко с влажно наметало,
светът застива - сякаш спира отведнъж,
денят полека си отива, идва на нощта начало.
Самотна свещ отронва пареща сълза, ...
1.1K
1
