Няма име - просто е ЛЮБОВ
Музика от любов
се рее в душата ми.
И бели гълъби - спомени
прелитат в моите дни.
Паднаха завесите на сърцето ми
и ръцете ти огънаха решетките.
Единствен!
Трябва ли, кажи ми,
да те изплача,
както небето дъжда.
Аз знам,
дълго ще ме виждаш в съня си.
Но изчакай още малко.
Моля те, изчакай!
Със гълъбите ще те изпратя,
в съня ми гласът ти само да ехти.
Без думи ще изричам
най-истинската обич,
да не ми гори!
Ти вдигни глава,
погледни ме!
Със затворени очи ще се преситя
от докосване,
да запомня чувството,
за да ме топли.
Рисувах те
по образ мой - измислен,
с очи от милост,
сърце,
а понякога си мисля,
май е камък.
Тръгваш ли преситен
от обичане?
Отивай си!
Дори те моля!
С тебе и без тебе
пак ще ме боли!
се рее в душата ми.
И бели гълъби - спомени
прелитат в моите дни.
Паднаха завесите на сърцето ми
и ръцете ти огънаха решетките.
Единствен!
Трябва ли, кажи ми,
да те изплача,
както небето дъжда.
Аз знам,
дълго ще ме виждаш в съня си.
Но изчакай още малко.
Моля те, изчакай!
Със гълъбите ще те изпратя,
в съня ми гласът ти само да ехти.
Без думи ще изричам
най-истинската обич,
да не ми гори!
Ти вдигни глава,
погледни ме!
Със затворени очи ще се преситя
от докосване,
да запомня чувството,
за да ме топли.
Рисувах те
по образ мой - измислен,
с очи от милост,
сърце,
а понякога си мисля,
май е камък.
Тръгваш ли преситен
от обичане?
Отивай си!
Дори те моля!
С тебе и без тебе
пак ще ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени
