Fabiana (Галя Николова)
216 821
28.07.2006 г., 20:45 ч.

Няма как... 

  Поезия
653 0 9
Пет часа... на разсъмване.
Кукуригат петлите.
Усърдни са.
Влизат с взлом
в тишината ми
и делят я на части.
Пет часа... ранобудна съм,
(толкова малко взех от съня си),
а наоколо пусто е.
Искам те, само че друг,
затова съм смълчана,
отблъскваща...
Искам те, но спри да ми взимаш!
Тази празнота е погубваща.
Пет часа... няма  как
пак ще поливам доматите.

© Галя Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Маги, за хубавите думи, топлиш, мила!
  • Много съм развълнувана от стиховете ти.
  • Благодаря и на теб, Поли, много сте мили! Бъдете щастливи!
  • Страхотно!
    Поздравления за чудния стих Галя!
    И ти благодаря за усмивката
    Щастлив ден
  • Хи, хи, максималистка съм, но това не значи, че имам и малкото, сама си поливам доматите...( Благодаря на всички!
  • Не бъди максималистка!Понякога на човек му стига да има някой, с когото да полее дори само доматите...
  • Много ми хареса!
  • Искам те, но спри да ми взимаш!
    Тази празнота е погубваща...

    Поздрав, Галя! Много е хубаво... и тъжно!
    Браво!
  • Поздравления Фабиана!
    "Кукуригат петлите.
    Усърдни са.
    Влизат с взлом
    в тишината ми
    и делят я на части.
    Пет часа... ранобудна съм,"
    Твоята индивидуалност много ми харесва!
Предложения
: ??:??