Jul 28, 2006, 8:45 PM

Няма как...

  Poetry
832 0 9
Пет часа... на разсъмване.
Кукуригат петлите.
Усърдни са.
Влизат с взлом
в тишината ми
и делят я на части.
Пет часа... ранобудна съм,
(толкова малко взех от съня си),
а наоколо пусто е.
Искам те, само че друг,
затова съм смълчана,
отблъскваща...
Искам те, но спри да ми взимаш!
Тази празнота е погубваща.
Пет часа... няма  как
пак ще поливам доматите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Маги, за хубавите думи, топлиш, мила!
  • Много съм развълнувана от стиховете ти.
  • Благодаря и на теб, Поли, много сте мили! Бъдете щастливи!
  • Страхотно!
    Поздравления за чудния стих Галя!
    И ти благодаря за усмивката
    Щастлив ден
  • Хи, хи, максималистка съм, но това не значи, че имам и малкото, сама си поливам доматите...( Благодаря на всички!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...