Няма как...
Пет часа... на разсъмване.
Кукуригат петлите.
Усърдни са.
Влизат с взлом
в тишината ми
и делят я на части.
Пет часа... ранобудна съм,
(толкова малко взех от съня си),
а наоколо пусто е.
Искам те, само че друг,
затова съм смълчана,
отблъскваща...
Искам те, но спри да ми взимаш!
Тази празнота е погубваща.
Пет часа... няма как
пак ще поливам доматите.
Кукуригат петлите.
Усърдни са.
Влизат с взлом
в тишината ми
и делят я на части.
Пет часа... ранобудна съм,
(толкова малко взех от съня си),
а наоколо пусто е.
Искам те, само че друг,
затова съм смълчана,
отблъскваща...
Искам те, но спри да ми взимаш!
Тази празнота е погубваща.
Пет часа... няма как
пак ще поливам доматите.
© Галя Николова All rights reserved.
