Няма как да ме върнат отново във ада
Завърнах се от мъртвите души,
отмъщение за спомен взела!
А дявола червена рокля ми уши
и одеало от мъст за постеля...
Натрошени мечти във торба,
събирани с години, под леглото си пазя...
Всичко забравих и не чувствам вина,
остана ми само силно да мразя!
Изпитвам желание, похот и страст
от това да го гледам как страда...
И макар да е грешно пак немея в захлас...
Няма как да ме върнат отново във ада...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
харесвам метафорите ти, харесва ми категоричния финал. Поздравчета!
