Няма лек
В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена,
явяват се нови герои.
Но тяхната съвест от мен преценена,
е нов потопен порой.
Нямат те съвест, не дават надежда
нито в душата гори.
Пламъци горди главите навеждат
и мене от туй ме боли.
Вече сме просто комета стопена
от жарки пламтящи лъчи.
Смелост човешка от страх е сменена
и влажни подути очи.
Затова сте проклети от всеки човек
Защото сте шайка бандити
Човечност ви липсва, но нямате лек
за душите отдавна убити.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
