Няма лек

21.04.2018 г., 9:16 ч. 2018-04-21T18:49:15+03:00

Поезия » Гражданска

533 1 2

В пустинята вдигам ръката си слаба.

Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.

Хората бавно изчезват от сцена,
явяват се нови герои.
Но тяхната съвест от мен преценена,
е нов потопен порой.

Нямат те съвест, не дават надежда
нито в душата гори.
Пламъци горди главите навеждат
и мене от туй ме боли.

Вече сме просто комета стопена
от жарки пламтящи лъчи.
Смелост човешка от страх е сменена
и влажни подути очи.

Затова сте проклети от всеки човек
Защото сте шайка бандити
Човечност ви липсва, но нямате лек
за душите отдавна убити.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

iwanov91 (Иван Иванов)

2018-04-21T18:38:58+03:00

Абсолютно сте права!
Благодаря за редакцията, ще поправя грешката!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-04-21T14:27:21+03:00

Поздравления за стиха! Предполагам, че под "имали" в първия куплет си имал предвид "има ли".