iwanov91 (Иван Иванов)
37 53
21.04.2018 г., 9:16 ч.  

Няма лек 

  Поезия » Гражданска
647 1 2

В пустинята вдигам ръката си слаба. 

Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.

 

Хората бавно изчезват от сцена,
явяват се нови герои.
Но тяхната съвест от мен преценена,
е нов потопен порой.

 

Нямат те съвест, не дават надежда
нито в душата гори.
Пламъци горди главите навеждат
и мене от туй ме боли.

 

Вече сме просто комета стопена
от жарки пламтящи лъчи.
Смелост човешка от страх е сменена
и влажни подути очи.

 

Затова сте проклети от всеки човек
Защото сте шайка бандити
Човечност ви липсва, но нямате лек
за душите отдавна убити.

 


 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Абсолютно сте права!
    Благодаря за редакцията, ще поправя грешката!
  • Поздравления за стиха! Предполагам, че под "имали" в първия куплет си имал предвид "има ли".
Предложения
: ??:??