Няма лек

Apr 21, 2018, 9:16 AM 2018-04-21T18:49:15+03:00

Poetry » Civilian

537 1 2

В пустинята вдигам ръката си слаба.

Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.

Хората бавно изчезват от сцена,
явяват се нови герои.
Но тяхната съвест от мен преценена,
е нов потопен порой.

Нямат те съвест, не дават надежда
нито в душата гори.
Пламъци горди главите навеждат
и мене от туй ме боли.

Вече сме просто комета стопена
от жарки пламтящи лъчи.
Смелост човешка от страх е сменена
и влажни подути очи.

Затова сте проклети от всеки човек
Защото сте шайка бандити
Човечност ви липсва, но нямате лек
за душите отдавна убити.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

iwanov91 (Иван Иванов)

2018-04-21T18:38:58+03:00

Абсолютно сте права!
Благодаря за редакцията, ще поправя грешката!
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-04-21T14:27:21+03:00

Поздравления за стиха! Предполагам, че под "имали" в първия куплет си имал предвид "има ли".