Няма лек
В пустинята вдигам ръката си слаба.
Има ли кой да я види?
Помощ не викам, не чакам отрада,
понеже в душите сте гнили.
Хората бавно изчезват от сцена,
явяват се нови герои.
Но тяхната съвест от мен преценена,
е нов потопен порой.
Нямат те съвест, не дават надежда
нито в душата гори.
Пламъци горди главите навеждат
и мене от туй ме боли.
Вече сме просто комета стопена
от жарки пламтящи лъчи.
Смелост човешка от страх е сменена
и влажни подути очи.
Затова сте проклети от всеки човек
Защото сте шайка бандити
Човечност ви липсва, но нямате лек
за душите отдавна убити.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
