16.04.2019 г., 21:36

Няма лесна раздяла

698 0 0

Тупти ли пак силно сърцето,

както когато бяхме двама?

Капят ли горчиви сълзи,

щом усетиш, че ме няма.

Слънцето пак ли изгрява

в прозореца на нашата стая.

Цветята пак носят ухание

и същата сладка омая.

Имаш ли усещане, че те гледам още?

Стоиш ли на стълбите сам,

викайки ме нощем?

Не тъгувай моя любов.

Аз пак съм до тебе.

И в гласа на пеещите птици,

пак ще чуваш моя зов.

Даже и да искаш да остана,

знаеш че не може.

Ще те моля само за едно.

Не оставай сам и печален

във семейното ни ложе.

Благославям те да си щастлив

и не забравяй, че още си жив… жив…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...