Тупти ли пак силно сърцето,

както когато бяхме двама?

Капят ли горчиви сълзи,

щом усетиш, че ме няма.

Слънцето пак ли изгрява

в прозореца на нашата стая.

Цветята пак носят ухание

и същата сладка омая.

Имаш ли усещане, че те гледам още?

Стоиш ли на стълбите сам,

викайки ме нощем?

Не тъгувай моя любов.

Аз пак съм до тебе.

И в гласа на пеещите птици,

пак ще чуваш моя зов.

Даже и да искаш да остана,

знаеш че не може.

Ще те моля само за едно.

Не оставай сам и печален

във семейното ни ложе.

Благославям те да си щастлив

и не забравяй, че още си жив… жив…